Енциклопения на българския език

седатив

[sɛda'tif]

седатив значение:

1. (медицина/фармация) Лекарствен препарат или вещество, което действа успокояващо на централната нервна система, намалява тревожността и възбудата.
Ударение
седати'в
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
се-да-тив
Род
мъжки
Мн. число
седативи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на седатив

(медицина/фармация)
  • Лекарят му предписа лек седатив срещу безсънието.
  • Употребата на седативи трябва да бъде под строг контрол.

Синоними на седатив

Антоними на седатив

Как се пише седатив

Грешни изписвания: сидатиф, седетив, седътив, седатйв
Изписва се с е в първата сричка (от лат. sedare). Завършва на звучна съгласна в, която при изговор се обеззвучава.

Етимология

Произход:Френски/Латински
Оригинална дума:sedativus
От средновековен латински *sedativus* (успокояващ), произлизащо от глагола *sedare* (успокоявам). В българския език влиза вероятно през френски (sédatif) или немски.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • силен седатив
  • прием на седативи