Енциклопения на българския език

доверие

[doˈvɛriɛ]

доверие значение:

1. (общо) Увереност в честността, добросъвестността и искреността на някого или в правилността на нещо.
2. (политика) Официална подкрепа от страна на парламент или избиратели към правителство или институция.
Ударение
довѐрие
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
до-ве-ри-е
Род
среден
Мн. число
доверия
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на доверие

(общо)
  • Той изгуби моето доверие след като ме излъга.
  • Гласуваха му пълно доверие да управлява фирмата.
(политика)
  • Правителството поиска вот на доверие от парламента.

Синоними на доверие

Как се пише доверие

Грешни изписвания: довери, дуверие, доверйе

Завършва на -ие (среден род). В мн.ч. формата е доверия (рядко използвана).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:вѣра
Образувано от предлога 'до' и корена 'вяра' (старобълг. *вѣра*). Сродна с думите за истина и вярност в славянските езици.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • гласувам доверие
  • сляпо доверие
  • злоупотреба с доверие
  • вот на доверие
Фразеологизми:
  • Влизам под кожата (печеля доверие)
  • Печеля доверието на някого