Енциклопения на българския език

умълчаване

[umɐlˈtʃavɐnɛ]

умълчаване значение:

1. (пряко) Процес на преставане на говоренето, шума или звуците; настъпване на тишина.
2. (преносно/юридически) Съзнателно скриване на информация; премълчаване (по-рядка употреба в този смисъл, обикновено се ползва 'премълчаване').
Ударение
умълча́ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
у-мъл-ча-ва-не
Род
среден
Мн. число
умълчавания (рядко)
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на умълчаване

(пряко)
  • След бурните аплодисменти настъпи постепенно умълчаване на залата.
  • Умълчаването на детето отне известно време.
(преносно/юридически)
  • Умълчаването на истината не помогна на обвиняемия.

Как се пише умълчаване

Пише се с у (представка за начало/край на действие или промяна на състоянието) и ъ в корена (мълч).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:млъчати
От глагола 'умълчавам'/'умълча се'. Коренът 'мълч-' (мълчание) с представка 'у-', която придава значение на завършеност или постигане на състояние.
умълчаване : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник