Енциклопения на българския език

умиротворител

[umirotvoˈritɛl]

умиротворител значение:

1. (пряко) Лице или фактор, който възстановява мира, спокойствието и реда; който прекратява вражда или конфликт.
Ударение
умиротворѝтел
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
у-ми-рот-во-ри-тел
Род
мъжки
Мн. число
умиротворители
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на умиротворител

(пряко)
  • Войските на ООН влязоха в ролята на умиротворител в региона.
  • Тя винаги действаше като умиротворител в семейните скандали.

Синоними на умиротворител

Антоними на умиротворител

Как се пише умиротворител

Думата се пише с начално у- (представка за постигане на резултат) и двойно о в корена (от творя).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:умиротворя
Образувана от глагола 'умиротворя', който е съставен от корените 'мир' и 'творя' (създавам), плюс представка 'у-' и наставка '-тел'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • роля на умиротворител
  • световен умиротворител