размирник

[rɐzˈmirnik]

размирник значение:

1. (Пряко) Човек, който създава безредици, бунтува се или нарушава обществения ред и спокойствие.

Ударение: размѝрник
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: раз-мир-ник
Род: мъжки
Мн. число: размирници

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на размирник

(Пряко)

Полицията задържа група размирници след футболния мач.
В класа го познаваха като най-големия размирник, който все се биеше.

Синоними на размирник

бунтовник, смутител, побойник, хулиган, мирски развалител

Антоними на размирник

миротворец, кротък човек

Как се пише размирник

Грешни изписвания: размерник, ръзмирник, размйрник, размирнйк

Правописът на корена се проверява с думата мир. Представката е раз- (а не рас-), тъй като следва звучна съгласна 'м'.

Етимология

Произход:Български

Оригинална дума:мир

Произлиза от корена 'мир' с отрицателна/разрушителна представка 'раз-' (в смисъл на разваляне) и наставка за деец '-ник'. Буквално означава 'човек, който разваля мира'.

Употреба

Чести словосъчетания:

известен размирник
група размирници
уличен размирник