укоря
[okoˈrʲɤ]
укоря значение:
1. (пряко) Отправя укор, забележка или обвинение към някого; порицая поведение или постъпка.
- Ударение
- укоря'
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- у-ко-ря
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Възвратна форма
- укоря се
- Видова двойка
- укорявам
Примери за използване на укоря
(пряко)
- Не смееше да го укоря за закъснението, защото знаеше причината.
- Тя го укори с поглед за неуместната шега.
Как се пише укоря
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:коръ
Произлиза от старобългарския корен *korъ (обида, хула), сродна с глагола 'коря'. Формирана чрез префиксация с 'у-'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- укоря строго
- укоря с поглед
- укоря за грешка