Енциклопения на българския език

смъмря

[ˈsməm.rʲɐ]

смъмря значение:

1. (пряко) Правя забележка, карам се на някого (обикновено тихо или сдържано) за извършена грешка.
Ударение
смъ̀мря
Част на речта
глагол
Сричкоделение
смъм-ря
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Видова двойка
мъмря
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на смъмря

(пряко)
  • Учителят го смъмря за закъснението.
  • Майката тихо смъмря детето, че говори силно.

Синоними на смъмря

Антоними на смъмря

Как се пише смъмря

Грешни изписвания: зъмъмря, смъморя, смамря

Представката е с- (пред беззвучна съгласна 'м', въпреки че 'м' е сонорна, в българския 'с-' се запазва пред сонорни, когато не се променя в 'съ-'). В корена има 'ъ'. Глаголът е от II спрежение (смъмриш).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:*mъrmrati
Свързано с ономатопоетичния (звукоподражателен) корен за неясно говорене, мърморене. Представката 'с-' придава завършеност на действието (да се скарам на някого).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • смъмря строго
  • смъмря за нещо