кеф
[kɛf]
кеф значение:
1. (разговорно) Състояние на пълно душевно задоволство, удоволствие, наслада и безгрижие.
2. (разговорно) Желание, воля, настроение да се направи нещо.
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- кеф
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- мъжки
- Мн. число
- кефове
Примери за използване на кеф
(разговорно)
- Голям кеф е да се излежаваш на плажа.
- Гледам си кефа и не мисля за проблеми.
(разговорно)
- Нямам кеф да излизам днес.
- Всичко зависи от кефа на началника.
Синоними на кеф
Антоними на кеф
Как се пише кеф
Думата се изписва с 'е'. При членуване: кефът, кефа.
Етимология
Произход:Арабски
Оригинална дума:kayf
Заета през турски (keyif) от арабски (kayf - състояние, настроение, удоволствие). Навлязла трайно в балканските езици по време на османското владичество.
Употреба
Чести словосъчетания:
- голям кеф
- правя си кефа
Фразеологизми:
- густо ми е на кефа
- кеф цена няма
- развалям кефа
- за кеф