бунтар

[bunˈtar]

бунтар значение:

1. (общо) Човек, който участва в бунт или подстрекава към такъв; непокорен човек, който се противопоставя на установения ред или власт.

Ударение: бунта̀р
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: бун-тар
Род: мъжки
Мн. число: бунтари

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на бунтар

(общо)

Той беше известен бунтар и винаги вървеше срещу течението.
Младите бунтари искаха промяна на системата.

Синоними на бунтар

метежник, революционер, непокорник, размирник

Антоними на бунтар

конформист, послушник

Как се пише бунтар

Грешни изписвания: бунтер, бонтар, бунтър

Думата завършва на наставката -ар за лица, упражняващи дейност или притежаващи качество.

Етимология

Произход:Немски/Полски

Оригинална дума:Bund / bunt

От 'бунт', което навлиза в българския вероятно през руски или полски (bunt), но с корен от немското 'Bund' (съюз, заговор). Наставката '-ар' е за деятел.

Употреба

Чести словосъчетания:

вечен бунтар
бунтар по душа