лицемер

[lit͡sɛˈmɛr]

лицемер значение:

1. (пряко) Човек, който прикрива истинските си мисли, чувства и намерения зад маска на доброжелателност и почтеност; двуличник.

Ударение: лицемѐр
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: ли-це-мер
Род: мъжки
Мн. число: лицемери

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на лицемер

(пряко)

Той се оказа голям лицемер, като ми се усмихваше в очите, а ме злепоставяше пред шефа.
Не бъди лицемер, кажи истината направо!

Синоними на лицемер

двуличник, фарсисей, притворник, йезуит

Антоними на лицемер

прям човек, честен човек, искрен човек

Как се пише лицемер

Грешни изписвания: лицимер, лйцемер

Свързващата гласна в сложната дума е е (лицемер), а не 'и'.

Етимология

Произход:Старобългарски

Оригинална дума:лице + мерити

Сложна дума от 'лице' и глагола 'меря' (в смисъл на нагласям, променям израза си) или калка на гръцкото 'prosopoleptes' (приемащ лица) / 'hypokrites'. Първоначалният смисъл е свързан с актьорска игра, слагане на маска.

Употреба

Чести словосъчетания:

долнопробен лицемер
политически лицемер