уговорка
[u'gɔvorkɐ]
уговорка значение:
1. (пряко) Предварително споразумение или съгласие относно нещо.
2. (право/логика) Ограничаващо условие или забележка, която уточнява валидността на твърдение.
- Ударение
- уго̀ворка
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- у-го-вор-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- уговорки
Примери за използване на уговорка
(пряко)
- Имаме уговорка да се срещнем в 10 часа.
- Направихме устна уговорка за цената.
(право/логика)
- Приемам предложението с малката уговорка, че ще работя от вкъщи.
- Без никакви уговорки, той е най-добрият кандидат.
Антоними на уговорка
Как се пише уговорка
Грешни изписвания: оговорка
Пише се с начално у (представка у-), следвайки глагола уговарям.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:говоря
От глагола 'уговарям', с корен 'говор'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- предварителна уговорка
- с уговорката, че
- спазвам уговорката