Енциклопения на българския език

договорка

[doˈɡɔvorkɐ]

договорка значение:

1. (общо) Устно или писмено споразумение относно някакво условие; уговорка.
2. (политика/бизнес) Тайно или задкулисно споразумение (често с негативен нюанс).
Ударение
дого̀ворка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
до-го-вор-ка
Род
женски
Мн. число
договорки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на договорка

(общо)
  • Имаме предварителна договорка за цената на имота.
  • Постигнахме договорка да се срещнем следващата седмица.
(политика/бизнес)
  • Медиите разкриха престъпна договорка между фирмите за манипулиране на търга.
  • Политическите договорки изместиха принципните позиции.

Антоними на договорка

Как се пише договорка

Пише се с две о в корена (договор), произлизащо от 'говор'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:договор
Производна дума от 'договор' с наставка '-ка', често носеща нюанс за конкретност, частичност или неофициалност на споразумението.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • тайна договорка
  • предварителна договорка
  • политическа договорка