клауза
[ˈklauzɐ]
- Ударение
- кла'уза
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- кла-у-за
- Род
- женски
- Мн. число
- клаузи
Как се пише клауза
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:clausa
От латинското *clausa* (завършек, заключение), причастие на *claudere* (затварям). Навлязла в българския през западноевропейските езици (немски *Klausel* или френски *clause*).
Употреба
Чести словосъчетания:
- наказателна клауза
- клауза за конфиденциалност
- освобождаваща клауза