Енциклопения на българския език

условие

[uˈsɫɔviɛ]

условие значение:

1. (общо) Обстоятелство, от което зависи настъпването или съществуването на нещо друго; предпоставка.
2. (право) Точка или клауза в договор или споразумение.
3. (мн. число (условия)) Съвкупност от обстоятелства и среда, в която се протича някакъв процес или живот.
Ударение
усло̀вие
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ус-ло-ви-е
Род
среден
Мн. число
условия
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на условие

(общо)
  • Наличието на вода е необходимо условие за живот.
  • Поставих му условие да се прибере навреме.
(право)
  • Трябва да прочетете внимателно всички условия на договора.
  • Той наруши условията на споразумението.
(мн. число (условия))
  • Те живеят при тежки битови условия.
  • Климатичните условия не позволяват излитане.

Антоними на условие

Как се пише условие

Грешни изписвания: усложие, ословие, услувие, условйе
Думата завършва на -ие (условие, мн.ч. условия).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:условие
Произлиза от старобългарското 'условие', свързано с думата 'слово' (дума, реч). Първоначалният смисъл е 'договорка', 'това, за което са се разбрали с думи'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • необходимо условие
  • при условие че
  • общи условия
  • климатични условия
Фразеологизми:
  • без никакви условия
условие : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник