Енциклопения на българския език

клинчене

[ˈklint͡ʃɛnɛ]

клинчене значение:

1. (разговорно) Умишлено избягване на работа, задължения или учебни занятия; симулиране на дейност.
2. (разговорно) Треперене или зъзне на силен студ.
3. (спорт) В бокса – влизане в близък контакт с противника и захващане на ръцете му за печелене на време или почивка.
Ударение
клѝнчене
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
клин-че-не
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Род
среден
Мн. число
клинчения
Вид
несвършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на клинчене

(разговорно)
  • Клинченето от часовете по математика стана навик на ученика.
  • Шефът не търпи клинчене по време на смяна.
(разговорно)
  • След два часа клинчене на спирката, автобусът най-сетне дойде.
(спорт)
  • Честото клинчене доведе до предупреждение от съдията.

Антоними на клинчене

Как се пише клинчене

Грешни изписвания: клинчине, клинчани, клйнчене

Пише се с е след 'ч' (клинчене).

Етимология

Произход:Различен произход според значението
Оригинална дума:clinch (англ.) / клин (бълг.)
Думата обединява значения с различен произход: 1. От английски 'clinch' (в бокса). 2. Вероятно от 'клин' (стоя свита на клин от студ) или жаргонна еволюция за избягване на работа.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • клинчене от работа
  • клинчене от студ
клинчене : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник