уверя
[uvɛˈrʲa]
уверя значение:
1. (комуникация) Карам някого да повярва в истинността на нещо; убеждавам напълно.
2. (личен опит) (възвратно: уверя се) Лично проверявам и установявам истинността или фактите; добивам сигурност.
- Ударение
- уверя̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- у-ве-ря
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- уверявам
Примери за използване на уверя
(комуникация)
- Опитах се да го уверя, че няма опасност, но той не ме чу.
- Искам да Ви уверя в моите най-добри намерения.
(личен опит)
- Трябваше да се уверя с очите си, че вратата е заключена.
- Отидох на място, за да се уверя в щетите.
Антоними на уверя
Как се пише уверя
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:вѣра
Образувано от представка 'у-' (засилване на действието, постигане на резултат) и корен 'вяр-' (вяра). Буквално 'да накарам да повярва'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- уверя някого в противното
- бързам да уверя