убедя
[ubɛˈdʲa]
убедя значение:
1. (общо) Накарам някого чрез доводи и аргументи да повярва в нещо или да се съгласи с дадено мнение.
2. (общо) Накарам някого да извърши някакво действие.
- Ударение
- убедя̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- у-бе-дя
- Род
- няма
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- убеждавам
Примери за използване на убедя
(общо)
- Ще се опитам да го убедя, че греши.
- Не можах да я убедя в правотата си.
(общо)
- Успях да ги убедя да дойдат с нас на кино.
Антоними на убедя
Как се пише убедя
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:убѣдити
Съдържа представка 'у-' и корен, свързан с 'беда' (първоначално значение 'принуждавам', 'насилвам', което по-късно еволюира в 'склонявам чрез думи').
Употреба
Чести словосъчетания:
- убедя някого в нещо
- трудно ще те убедя