установя
[ostɐnoˈvʲa]
установя значение:
1. (общо) Разбирам, откривам или констатирам факт или истина след проверка.
2. (административно) Въвеждам, утвърждавам (ред, закон, власт).
3. (възвратно) Заселвам се или се настанявам трайно на едно място.
- Ударение
- установя̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- ус-та-но-вя
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Възвратна форма
- установя се
- Видова двойка
- установявам
Примери за използване на установя
(общо)
- Лекарите скоро ще установят причината за болестта.
- Установих, че липсват пари от касата.
(административно)
- Новото правителство обеща да установи ред в страната.
(възвратно)
- Семейството реши да се установи в чужбина.
Синоними на установя
Антоними на установя
Как се пише установя
Етимология
Произход:Руски
Оригинална дума:установить
Заемка от руски, коренът е свързан със 'стан' (място, стоене). Връзка със старобългарското 'становити'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- установя самоличността
- установя контакт
- установя контрол