Енциклопения на българския език

заверя

[zɐvɛˈrʲa]

заверя значение:

1. (администрация/право) Да удостоверя с подпис и печат истинността или валидността на документ.
Ударение
заверя̀
Част на речта
глагол
Сричкоделение
за-ве-ря
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Видова двойка
заверявам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на заверя

(администрация/право)
  • Трябва да отида при нотариус, за да заверя пълномощното.
  • След като заверя студентската си книжка, ще мога да пътувам с намаление.

Антоними на заверя

Как се пише заверя

Грешни изписвания: завъртя, завери, зъверя
Глагол от II спрежение. В 1 л. ед.ч. окончанието е (аз заверя), а не -а, тъй като е след 'р'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:вяра
Образуван с префикс 'за-' и корен 'вер-' (от 'вяра'), означава 'да удостоверя истинността'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • заверя документ
  • заверя семестър
  • нотариално да заверя