Енциклопения на българския език

уверен

[uˈvɛrɛn]

уверен значение:

1. (психология) Който изпитва сигурност, убеденост в нещо или в себе си; който не се колебае.
2. (пряко) Който изразява твърдост и липса на колебание (за глас, походка, жест).
Ударение
увѐрен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
у-ве-рен
Род
мъжки
Мн. число
уверени
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на уверен

(психология)
  • Той беше напълно уверен в успеха на начинанието.
  • Тя е уверена млада жена, която знае какво иска.
(пряко)
  • Говореше с уверен и спокоен тон.
  • С уверени крачки той се приближи към трибуната.

Как се пише уверен

Грешни изписвания: оверен
Пише се с у в началото, тъй като е сродна с предлога 'у' (в смисъл на внасяне на нещо) + 'вяра'. Да не се бърка с 'оверен' (такава дума няма, освен ако не се визира 'заверен', което е различно).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:вяра
Минало страдателно причастие от глагола 'уверя', което се е наложило като прилагателно. Коренът е свързан с думата 'вяра'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • уверен в себе си
  • уверен поглед
  • уверен глас

Популярни търсения и запитвания за уверен