Енциклопения на българския език

убеден

[obɛˈdɛn]

убеден значение:

1. (пряко) Който изпитва сигурност в истинността на нещо; който вярва твърдо в нещо.
2. (преносно) Който е накаран да повярва в нещо чрез доводи (като резултат от действие).
Ударение
убедѐн
Част на речта
прилагателно име, причастие
Сричкоделение
у-бе-ден
Род
мъжки
Мн. число
убедени
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на убеден

(пряко)
  • Напълно съм убеден в успеха на начинанието.
  • Тя говореше с тона на дълбоко убеден човек.
(преносно)
  • Подсъдимият беше убеден от адвоката си да признае вината.

Как се пише убеден

Грешни изписвания: обеден
Думата се пише с начално у, тъй като произлиза от глагола убеждавам/убедя. Не бива да се бърка с обеден (свързан с обяд).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:убедя
Минало страдателно причастие от глагола „убедя“, образувано с наставката -ен.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • дълбоко убеден
  • твърдо убеден
  • убеден демократ

Популярни търсения и запитвания за убеден