Енциклопения на българския език

зачитане

[zɐˈt͡ʃitɐnɛ]

зачитане значение:

1. (етика) Проява на уважение, съобразяване с нечие мнение, права или достойнство.
2. (административен/спорт) Признаване на нещо за валидно или действително.
3. (действие) Започване на четене (рядка употреба).
Ударение
зачѝтане
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
за-чи-та-не
Род
среден
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на зачитане

(етика)
  • Зачитането на човешките права е основен принцип.
  • Взаимното зачитане е ключът към щастливия брак.
(административен/спорт)
  • Съдията отмени гола, нямаше зачитане на попадението.
  • Изисква се зачитане на трудовия стаж от предишната работа.
(действие)
  • След зачитането на първите редове, той се унесе в историята.

Как се пише зачитане

Като отглаголно съществително завършва на -не.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:зачитам
Отглаголно съществително от *зачитам*.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • зачитане на правата
  • зачитане на мнението
зачитане : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник