тънък
['tɤnɐk]
тънък значение:
1. (Физически качества) Който има малко напречно сечение, малка дебелина; противоположен на дебел.
2. (Физиология) Слаб, строен (за човешко тяло или част от него).
3. (Звук) Висок по тоналност, писклив (за глас).
4. (Преносно) Който е едва забележим, изискващ проницателност; изтънчен, деликатен.
- Ударение
- тъ̀нък
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- тъ-нък
- Род
- мъжки
- Мн. число
- тънки
Примери за използване на тънък
(Физически качества)
- Той пишеше с тънък писец.
- Ледът е все още тънък и опасен.
(Физиология)
- Имаше тънка талия и изящна походка.
(Звук)
- Тя заговори с тънък, пронизителен глас.
(Преносно)
- Авторът проявява тънък усет към детайла.
- В думите му се долавяше тънък намек за ирония.
Как се пише тънък
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:тънкъ
От старобългарското *тънкъ*, праславянски *tъnъkъ*. Сродно с латинското *tenuis* (тънък), санскрит *tanu* и английското *thin*.
Употреба
Чести словосъчетания:
- тънък лед
- тънки сметки
- тънко мезе
- тънък хумор
Фразеологизми:
- тънка лайсна
- минавам по тънката лайсна
- от тънко по-тънко