деликатен
[deliˈkatɛn]
деликатен значение:
1. (характер/поведение) Който притежава такт, внимателен е в отношението си към другите, предпазлив да не обиди някого.
2. (пряко) Който е нежен, крехък, с фина изработка или структура.
3. (ситуация) Който изисква голямо внимание, предпазливост и умение; сложен, неудобен.
- Ударение
- делика'тен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- де-ли-ка-тен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- деликатни
Примери за използване на деликатен
(характер/поведение)
- Той беше много деликатен човек и никога не повишаваше тон.
- Постъпи по най-деликатния начин, за да не нарани чувствата ѝ.
(пряко)
- Тъканта беше толкова деликатна, че се късаше лесно.
- Имаше деликатни черти на лицето.
(ситуация)
- Попаднахме в много деликатна ситуация по време на преговорите.
- Това е деликатен въпрос, който не бива да се обсъжда публично.
Синоними на деликатен
Антоними на деликатен
Как се пише деликатен
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:delicatus
От латинското delicatus (привлекателен, нежен), вероятно заето през френски (délicat) или немски (delikat).
Употреба
Чести словосъчетания:
- деликатен въпрос
- деликатна ситуация
- деликатен стомах
- деликатен намек