Енциклопения на българския език

строен

['strɔɛn]

строен значение:

1. (анатомия/външен вид) Който има хубаво, хармонично развито тяло; висок и гъвкав.
2. (преносно/организация) Който е добре подреден, организиран и логически свързан (за система, теория, редици).
Ударение
стро̀ен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
стро-ен
Род
мъжки
Мн. число
стройни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на строен

(анатомия/външен вид)
  • Той беше висок и строен младеж.
  • Тя запази стройната си фигура дори в напреднала възраст.
(преносно/организация)
  • Ученият представи строен и логичен аргумент.
  • Войниците вървяха в строени редици.

Как се пише строен

Грешни изписвания: строин, струен
Прилагателното име съдържа променливо я. В мъжки род е 'строен' (с 'е'), но в множествено число е 'стройни' (с 'й'), защото ударението пада върху корена, а не върху окончанието, и сричката след 'я' не съдържа мека гласна.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:строй
Произлиза от съществителното 'строй' (ред, порядък, хармония). В значението 'построен' е минало страдателно причастие от глагола 'строя'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • стройна фигура
  • стройна система
  • стройна организация
  • строени редици

Популярни търсения и запитвания за строен