Енциклопения на българския език

тревожене

[trɛˈvɔʒɛnɛ]

тревожене значение:

1. (Пряко) Действието по причиняване на безпокойство, смут или душевна напрегнатост у някого.
Ударение
трево'жене
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
тре-во-же-не
Род
среден
Мн. число
тревожения
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на тревожене

(Пряко)
  • Постоянното тревожене на родителите с късни прибирания е проява на неуважение.
  • Излишното тревожене за бъдещето само вреди на здравето.

Синоними на тревожене

Антоними на тревожене

Как се пише тревожене

Грешни изписвания: тривожене, тревужене
Думата се изписва с 'е' в корена (тревог-), което се проверява с думи като 'тревога'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:трьвога
Отглаголно съществително от глагола 'тревожа'. Коренът е свързан със старата дума 'тревога' (сигнал за опасност, смут).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • постоянно тревожене
  • излишно тревожене