Енциклопения на българския език

вълнуване

[vɐɫˈnuvɐnɛ]

вълнуване значение:

1. (пряко) Движение на водна повърхност, образуване на вълни.
2. (преносно) Състояние на душевна неспокойност, тревога или приповдигнатост; емоционална възбуда.
Ударение
вълну̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
въл-ну-ва-не
Род
среден
Мн. число
вълнувания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на вълнуване

(пряко)
  • Вълнуването на морето се засили привечер.
(преносно)
  • Не мога да скрия вълнуването си от предстоящата среща.

Как се пише вълнуване

Грешни изписвания: валнуване, вълноване, вълнувъне
Думата се пише с ъ (корен вълн-) и с у в наставката -увам/-уване.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:влъна (вълна)
Отглаголно съществително от 'вълнувам', произлизащо от съществителното 'вълна'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • силно вълнуване
  • душевно вълнуване
вълнуване : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник