Енциклопения на българския език

безпокоене

[bɛzpokɔˈɛnɛ]

безпокоене значение:

1. (пряко) Действието по глагола 'безпокоя'; създаване на грижи, тревоги или нарушаване на спокойствието на някого.
Ударение
безпокоѐне
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
без-по-ко-е-не
Род
среден
Мн. число
няма (abstract noun)
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на безпокоене

(пряко)
  • Извинете за ранното безпокоене, но въпросът е спешен.
  • Постоянното безпокоене на животните в резервата е забранено.

Синоними на безпокоене

Антоними на безпокоене

Как се пише безпокоене

Думата е отглаголно съществително на -не. Представката е без-, а коренът започва с 'п', но по морфологичен принцип 'з' не се променя на 'с'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:безпокоя
Отглаголно съществително име, образувано от глагола 'безпокоя' с наставката '-не'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • извинете за безпокоенето
  • излишно безпокоене
безпокоене : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник