Енциклопения на българския език

топ

[tɔp]

топ значение:

1. (военно дело) Старинно или съвременно артилерийско оръдие с дълга цев.
2. (спорт) В определени игри (като шахмат) – фигура, която се движи по права линия (турът).
3. (мода) Къса женска блуза без ръкави или с презрамки.
4. (разговорно) Като прилагателно (неизменяемо): най-добър, водещ, отличен, модерен.
Ударение
то̀п
Част на речта
съществително име, прилагателно име
Сричкоделение
топ
Род
мъжки
Мн. число
топове
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на топ

(военно дело)
  • Гърмежът на черешовия топ огласи планината.
  • Корабните топове бяха насочени към брега.
(спорт)
  • Той пожертва офицера си, за да вземе моя топ.
(мода)
  • Тя носеше бял топ и дънки.
(разговорно)
  • Това е топ оферта за сезона.
  • Филмът е топ!

Антоними на топ

Как се пише топ

Грешни изписвания: тоб
Думата се пише с п в края. Проверка: топове, топа.

Етимология

Произход:Турски / Английски
Оригинална дума:top (tr) / top (en)
Думата е омоним с два различни произхода. 1. От турски 'top' (гюле, топче, оръдие). 2. От английски 'top' (връх, най-добър), навлязло в съвременния език като определение за високо качество.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • черешов топ
  • топ модел
  • топ цена
  • воден топ
Фразеологизми:
  • спя като топ

Популярни търсения и запитвания за топ