дъно
[ˈdɤno]
дъно значение:
1. (пряко) Най-ниската част на съд, воден басейн или вдлъбнатина.
2. (преносно) Най-ниската точка на падение; пълен провал или морална деградация.
- Ударение
- дъ̀но
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- дъ-но
- Род
- среден
- Мн. число
- дъна
Примери за използване на дъно
(пряко)
- Корабът потъна на морското дъно.
- Изпих чашата до дъно.
(преносно)
- След като загуби всичко, той стигна дъното.
- Това предаване е абсолютното дъно на журналистиката.
Антоними на дъно
Етимология
Произход:Праславянски
Оригинална дума:*dъno
Старобългарска дума (дъно). Сродна с литовското dugnas.
Употреба
Чести словосъчетания:
- морско дъно
- двойно дъно
- златно дъно
Фразеологизми:
- До дъно (изцяло, напълно)
- Търся под дърво и камък (вар. от дън земя)