Енциклопения на българския език

тур

[tur]
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
тур
Род
мъжки
Мн. число
турове
Докладвай грешка в описанието

Как се пише тур

Няма специфични особености.

Етимология

Произход:Различни
Оригинална дума:tour (фр.) / turъ (праслав.)
Думата е омоним с два основни произхода. 1. От френски 'tour' (обиколка, кръг). 2. От праславянски *turъ (диво животно).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • втори тур
  • почетен тур
  • лов на турове (исторически)