бягане
[ˈbʲaɡɐnɛ]
бягане значение:
1. (физическа дейност) Придвижване с бърз темпо, при което има момент, в който и двата крака са във въздуха.
2. (спорт) Вид лекоатлетическа дисциплина за бързина или издръжливост.
3. (пряко/преносно) Действие по напускане на място с цел спасение или избягване на опасност.
- Ударение
- бя̀гане
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- бя-га-не
- Род
- среден
- Мн. число
- бягания
Примери за използване на бягане
(физическа дейност)
- Сутрешното бягане е полезно за здравето.
- Детето се измори от много бягане.
(спорт)
- Тя спечели златен медал в бягането на 100 метра.
- Бягане с препятствия.
(пряко/преносно)
- Бягането от отговорност не е решение.
Как се пише бягане
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:бѣгати
Отглаголно съществително от 'бягам'. Произлиза от старобългарския корен *běg-.
Употреба
Чести словосъчетания:
- бягане с препятствия
- маратонско бягане
- щафетно бягане