стоене

[stɔˈɛnɛ]

стоене значение:

1. (общо) Действието по глагола 'стоя'; пребиваване в изправено положение или на едно място без движение.

2. (преносно) Бездействие, липса на развитие или прогрес.

Ударение: стое'не
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: сто-е-не
Род: среден
Мн. число: стоения

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на стоене

(общо)

Продължителното стоене прав изморява краката.
Стоенето на опашка пред магазина продължи повече от час.

(преносно)

Това стоене на едно ниво в кариерата го депресираше.
Безцелното стоене вкъщи не е полезно.

Синоними на стоене

престой, стърчане, пребиваване, бездействие, пасуване

Антоними на стоене

вървене, движение

Как се пише стоене

Грешни изписвания: стоине, стойене, стуене

Думата е отглаголно съществително на -ене. Пише се с 'е', тъй като произлиза от глагол от II спрежение (стоя), но формата следва модела за образуване с наставка -не върху глаголната основа.

Етимология

Произход:Старобългарски

Оригинална дума:стоꙗти

Отглаголно съществително име, образувано от глагола 'стоя'. Коренът произлиза от праславянската форма *stojati, която е свързана с индоевропейския корен *sta- (стоя).

Употреба

Чести словосъчетания:

продължително стоене
безцелно стоене
стоене на крак