Енциклопения на българския език

ходене

[ˈxɔdɛnɛ]

ходене значение:

1. (пряко) Придвижване в пространството чрез стъпване с крака; вървене.
2. (бит) Редовно посещаване на определено място (училище, работа, курсове).
3. (разговорно) Любовна връзка; срещане с някого с романтична цел.
Ударение
хо̀дене
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
хо-де-не
Род
среден
Мн. число
ходения
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на ходене

(пряко)
  • Бързото ходене е полезно за здравето.
  • Чуваше се тежко ходене в коридора.
(бит)
  • Ходенето на училище е задължително за децата.
  • Тя спря ходенето на фитнес.
(разговорно)
  • Тяхното ходене продължи три години преди сватбата.

Антоними на ходене

Как се пише ходене

Грешни изписвания: ходине, худене
Суфиксът е -ене, тъй като глаголът 'ходя' е от II спрежение, но при образуване на отглаголни съществителни преминава към тази наставка.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:xoditi
Отглаголно съществително от 'ходя'. Старобългарски 'ходити'. Коренът е общославянски.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • спортно ходене
  • ходене по мъките
  • ходене на пръсти
Фразеологизми:
  • ходене по мъките

Популярни търсения и запитвания за ходене

ходене : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник