стоя
[stoˈjɐ]
стоя значение:
1. (пряко) Намирам се в изправено положение на краката си, без да се движа.
2. (за предмети) Намирам се, разположен съм на някакво място (обикновено във вертикално положение или за постоянно).
3. (преносно) Не предприемам действия, бездействам; запазвам се непроменен.
4. (естетика) За дреха или украшение – приляга, отива, изглежда добре върху някого.
- Ударение
- стоя̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- сто-я
- Вид
- несвършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- II спрежение
Примери за използване на стоя
(пряко)
- Стоя на опашката вече цял час.
- Не стой прав, седни да си починеш.
(за предмети)
- Вазата стои на масата.
- Къщата стои на хълма от сто години.
(преносно)
- Работата стои недовършена.
- Не стой безучастен, помогни ни!
(естетика)
- Тази рокля ти стои прекрасно.
- Червеният цвят не му стои добре.
Синоними на стоя
Как се пише стоя
Етимология
Произход:Праславянски
Оригинална дума:*stojati
Стара наследена дума от праиндоевропейския корен *sta- (стоя), сродна с латинското 'stare', английското 'stand' и немското 'stehen'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- стоя прав
- стоя на пост
- стоя настрана
Фразеологизми:
- стоя със скръстени ръце
- стоя на думата си
- стоя над нещата