Енциклопения на българския език

вървя

[vɐr'vjɐ]

вървя значение:

1. (пряко) Движа се, пристъпвайки с крака; ходя.
2. (преносно) Развивам се, напредвам, протичам (за процес или дейност).
3. (техника) Функционирам, работя (за механизъм, часовник).
Ударение
вървя̀
Част на речта
глагол
Сричкоделение
вър-вя
Вид
несвършен
Преходност
непреходен
Спрежение
II спрежение
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на вървя

(пряко)
  • Детето вече върви само.
  • Вървяхме дълго през гората.
(преносно)
  • Работата върви по план.
  • Търговията не върви добре напоследък.
(техника)
  • Часовникът върви много точно.
  • Двигателят върви безшумно.

Как се пише вървя

Грешни изписвания: вървъ, върва, варвя
Глаголът е от II спрежение. В 1 л., ед.ч. окончанието е (вървя), а не или .

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:вьрвѣти
Произлиза от старобългарския глагол *вьрвѣти*, който е свързан със съществителното *вьрвь* (връв, въже). Първоначалното значение е било 'движа се по нишка/линия', 'следвам пътя'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • вървя пеша
  • вървя напред
  • вървя бавно
Фразеологизми:
  • върви ми по вода
  • вървя по гайдата на някого
  • вървя против течението