темперамент
[tɛmpɛˈramɛnt]
темперамент значение:
1. (психология) Съвкупност от индивидуални психични свойства на личността, характеризиращи динамиката на нейната психична дейност (сила, уравновесеност, подвижност на нервните процеси).
2. (разговорно) Силна емоционална възбудимост, жизненост, страст, енергия.
- Ударение
- темпера̀мент
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- тем-пе-ра-мент
- Род
- мъжки
- Мн. число
- темпераменти
Примери за използване на темперамент
(психология)
- Според Хипократ съществуват четири основни вида темперамент: холерик, сангвиник, флегматик и меланхолик.
- Темпераментът е вродена характеристика и трудно подлежи на промяна.
(разговорно)
- Актрисата играеше с много темперамент.
- Той е човек с буен темперамент и трудно се сдържа.
Как се пише темперамент
Думата се пише с е във втората сричка, следвайки латинския оригинал temperamentum.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:temperamentum
От латинското 'temperamentum' (правилно съотношение, смесване на частите), от 'temperare' (смесвам, умерено съчетавам). Първоначално се е отнасяло до баланса на телесните течности (хумори) според античната медицина.
Употреба
Чести словосъчетания:
- буен темперамент
- южен темперамент
- горещ темперамент