Енциклопения на българския език

натура

[nɐˈturɐ]

натура значение:

1. (психология) Съвкупност от душевни качества; характер, темперамент.
2. (изкуство) Реален обект, явление или модел, който се изобразява от художник.
3. (икономика) Стоки, продукти или услуги като средство за разплащане вместо пари.
Ударение
нату'ра
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
на-ту-ра
Род
женски
Мн. число
натури
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на натура

(психология)
  • Той е широка натура и обича да черпи приятелите си.
  • Поетична натура.
(изкуство)
  • Художникът обича да рисува от натура, сред природата.
(икономика)
  • Част от рентата беше изплатена в натура – жито и олио.

Антоними на натура

Как се пише натура

Грешни изписвания: натора, нътура

Думата е чуждица и се пише според оригиналния латински правопис (natura).

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:natura
Директна заемка или през руски/западен език от латинското 'natura' (природа, рождение, характер).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • плащане в натура
  • рисуване от натура
  • широка натура
  • човешка натура
Фразеологизми:
  • втора натура

Популярни търсения и запитвания за натура