Енциклопения на българския език

тапа

[ˈtapɐ]

тапа значение:

1. (бит) Предмет от корк, пластмаса, гума или стъкло за запушване на отвора на бутилка или друг съд.
2. (разговорно) Голямо задръстване от превозни средства, при което движението е напълно спряло или силно затруднено.
3. (жаргон) Глупав, ограничен човек.
Ударение
та̀па
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
та-па
Род
женски
Мн. число
тапи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на тапа

(бит)
  • Тапата на шампанското изхвърча с гръм.
  • Сложи тапата на мивката, за да я напълниш с вода.
(разговорно)
  • На изхода на София се образува километрична тапа.
  • Закъснях заради ужасната тапа на цариградско шосе.
(жаргон)
  • Не го слушай, той е пълна тапа.

Антоними на тапа

Как се пише тапа

Грешни изписвания: тапъ, тъпа

Думата завършва на 'а', като типично съществително от женски род.

Етимология

Произход:Турски
Оригинална дума:tıpa
Заемка от турски език (tıpa), която вероятно идва от италиански (tappo) или немски (Zapfen).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • коркова тапа
  • образува се тапа
  • гърмя тапа
Фразеологизми:
  • гърмя тапи

Популярни търсения и запитвания за тапа

тапа : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник