Енциклопения на българския език

запушалка

[zɐ.puˈʃaɫ.kɐ]

запушалка значение:

1. (пряко) Предмет, служещ за затваряне на отвор (на бутилка, епруветка, тръба и др.), за да се предотврати изтичане или проникване на вещества.
Ударение
запуша̀лка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
за-пу-шал-ка
Род
женски
Мн. число
запушалки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на запушалка

(пряко)
  • Той постави корковата запушалка обратно на бутилката с вино.
  • Запушалката на епруветката трябва да прилепва плътно.

Синоними на запушалка

Как се пише запушалка

Грешни изписвания: запошалка, зъпушалка, запушълка
Думата се пише с у в корена, произлизайки от глагола пуша/запушвам, а не от пош.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:запуша
Производна дума от глагола 'запуша' (запушвам) + наставка '-лка' за образуване на имена на инструменти или предмети.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • коркова запушалка
  • гумена запушалка
  • стъклена запушалка