съсичане
[sɐˈsit͡ʃɐnɛ]
съсичане значение:
1. (пряко) Удар с остра сечаща част (меч, брадва), който разсича или поваля някого или нещо; насичане на парчета.
2. (преносно) Рязко прекъсване, унищожаване на надежди, планове или чувства.
- Ударение
- съсѝчане
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- съ-си-ча-не
- Род
- среден
- Мн. число
- съсичания
- Вид
- несвършен
Примери за използване на съсичане
(пряко)
- Жестокото съсичане на противниковата армия беше описано в хрониките.
(преносно)
- Това беше пълно съсичане на моите амбиции.
Синоними на съсичане
Антоними на съсичане
Как се пише съсичане
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:сѣщи
От глагола 'съсичам' (несвършен вид), идващ от корена 'сека' (режа). Връзка със старобългарския глагол 'съсѣщи'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- безмилостно съсичане
- съсичане с меч