Енциклопения на българския език

посичане

[poˈsit͡ʃɐnɛ]

посичане значение:

1. (Военно дело / Историческо) Убиване или раняване чрез удар с хладно оръжие (меч, сабя, брадва).
2. (Преносно) Внезапно прекъсване, унищожаване на надежди или устрем.
Ударение
поси́чане
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
по-си-ча-не
Род
среден
Мн. число
посичания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на посичане

(Военно дело / Историческо)
  • Легендите разказват за масово посичане на враговете в битката.
  • Заповедта за посичане на бунтовниците беше изпълнена незабавно.
(Преносно)
  • Жестоката критика доведе до посичане на ентусиазма му.

Антоними на посичане

Как се пише посичане

Коренът се пише с 'и' (посичам), за разлика от 'сека' (където е 'е'), поради редуване на гласните в несвършения вид.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:сѣщи
От глагола 'посичам', който произлиза от корена 'сек-/сеч-' (режа, сека) с представка 'по-'. Свързано със старинни практики на водене на бой с хладно оръжие.