Енциклопения на българския език

сърцевина

[sɐrt͡sɛviˈna]

сърцевина значение:

1. (ботаника) Вътрешната, най-меката част на стъблото на растенията или на плода.
2. (преносно) Най-важната, съществената част на нещо; есенция.
Ударение
сърцевина̀
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
сър-це-ви-на
Род
женски
Мн. число
сърцевини
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на сърцевина

(ботаника)
  • Дървесината на това дърво е твърда, но сърцевината му е мека.
  • Сърцевината на ябълката се почиства преди печене.
(преносно)
  • Това твърдение засяга самата сърцевина на проблема.
  • Атомното ядро е сърцевината на атома.

Антоними на сърцевина

Как се пише сърцевина

Пише се с ъ в корена (сърце) и с и в наставката -ина.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:сърце
Образувана от съществителното *сърце* + наставката *-ина* (с вмъкнато *-в-* за благозвучие или по аналогия с други форми), означаваща вътрешността или същността на обекта.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • сърцевина на проблема
  • гнилост в сърцевината
  • дървесна сърцевина
сърцевина : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник