Енциклопения на българския език

кора

[koˈra]

кора значение:

1. (биология) Външната твърда обвивка на стъблото и корените на дървесни растения.
2. (кулинария) Твърдият външен пласт на хляб, сирене или плод (напр. диня, лимон).
3. (кулинария) Много тънък лист от тесто, използван за направата на баница, баклава и други печива.
4. (анатомия) Външният слой на някои органи (главен мозък, бъбреци).
5. (геология) Най-горната твърда обвивка на земното кълбо (земна кора).
Ударение
кора̀
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ко-ра
Род
женски
Мн. число
кори
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на кора

(биология)
  • Дъбът имаше дебела и напукана кора.
  • Отварата от върбова кора се използва в народната медицина.
(кулинария)
  • Обичам хляб с препечена кора.
  • Рендосайте малко лимонова кора за ароматизиране на сладкиша.
(кулинария)
  • Нареди плънката между фините точени кори.
  • Купих един пакет одрински кори за баница.
(анатомия)
  • Мозъчната кора отговаря за висшите нервни функции.
(геология)
  • Движението на тектонските плочи променя земната кора.

Как се пише кора

Грешни изписвания: кура

Думата се пише с о. Може да се провери с формата за множествено число или сродни думи, където ударението не пада върху нея, но етимологията потвърждава 'о' (срв. корен).

Етимология

Произход:Праславянски
Оригинална дума:*kora
Стара славянска дума *kora, сродна със староиндийското *cárman (кожа) и латинското *corium (кожа). Първоначалното значение е 'твърда обвивка'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • земна кора
  • мозъчна кора
  • кори за баница
  • дървесна кора
  • лимонова кора

Популярни търсения и запитвания за кора

кора : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник