Енциклопения на българския език

сучене

[sut͡ʃɛnɛ]

сучене значение:

1. (биология) Действието на бебе или малко животно, при което то поема мляко от гърдата на майката чрез вакуум с устни.
2. (занаяти) Извиване, усукване на нишки (прежда, влакна) или други гъвкави предмети.
Ударение
су̀чене
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
су-че-не
Род
среден
Мн. число
сучения
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на сучене

(биология)
  • Рефлексът за сучене е вроден при всички бозайници.
  • Бебето се умори от сучене и заспа.
(занаяти)
  • Сученето на мустаци беше характерен жест за старите войводи.
  • Баба ѝ прекарваше часове в предене и сучене на преждата.

Антоними на сучене

Как се пише сучене

Грешни изписвания: сучване, сочене

Образува се от корена на глагола суч- и наставката за отглаголни съществителни -ене.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:сукати / sъsati
Отглаголно съществително. Произлиза или от глагола 'суча' (извивам, пресуквам нишка) – старобълг. *sъkati*, или е свързано със 'суча' (бозая) – корен, сроден със старобълг. *sъsati*.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • рефлекс за сучене
  • сучене на мустак