сочене
[ˈsɔt͡ʃɛnɛ]
сочене значение:
1. (общо) Действието по насочване на пръст, ръка или предмет към някого или нещо за указване на местоположение или идентифициране.
2. (преносно) Привеждане на примери или доводи; цитиране.
- Ударение
- со̀чене
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- со-че-не
- Род
- среден
- Мн. число
- сочения
Примери за използване на сочене
(общо)
- Соченето с пръст се счита за неприлично в много култури.
- Показанията включваха сочене на извършителя в залата.
(преносно)
- Непрекъснатото сочене на грешките на другите не помага за работата.
Синоними на сочене
Как се пише сочене
Грешни изписвания: сучене
Пише се с о в корена (от соча). Да не се бърка със сучене (от суча).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:соча
Отглаголно съществително от 'соча'. Праславянски корен, свързан с посочване, указване.
Употреба
Фразеологизми:
- сочене с пръст