Енциклопения на българския език

разплитане

[raˈsplicnɛ]

разплитане значение:

1. (пряко) Действието по разделяне на сплетени нишки, възли или плетка; разваляне на нещо изплетено.
2. (преносно) Изясняване на сложна, заплетена ситуация, интрига или загадка.
Ударение
разпли'тане
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
раз-пли-та-не
Род
среден
Мн. число
разплитания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на разплитане

(пряко)
  • Разплитането на стария пуловер отне часове.
  • Внимателното разплитане на възела спаси въжето.
(преносно)
  • Детективът започна разплитането на сложната схема за измами.
  • Разплитането на сюжета държи читателя в напрежение до края.

Антоними на разплитане

Как се пише разплитане

Представката е раз-, защото следващият съгласен звук (п) е беззвучен, но в българския език морфологичният принцип запазва изписването на з пред беззвучни съгласни в представките (освен при с-/със-).

Етимология

Произход:Славянски
Оригинална дума:плета
От глагола 'разплитам' (префикс раз- + плитам/плета) + наставка за отглаголно съществително '-не'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • разплитане на чорап
  • разплитане на мистерия
  • разплитане на интрига
разплитане : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник