сумтя
[somˈtʲa]
сумтя значение:
1. (пряко) Издавам глух, носов шум при дишане (обикновено за животни като свине, мечки и др.).
2. (преносно) Издавам неясни звуци за изразяване на недоволство, яд или неодобрение; мърморя под носа си.
- Ударение
- сумтя̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- сум-тя
- Род
- няма
- Вид
- несвършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- II спрежение
Примери за използване на сумтя
(пряко)
- Дивото прасе сумтеше в храстите, търсейки храна.
(преносно)
- Той само сумтеше недоволно, докато поправяше колата.
- Дядото сумтеше над вестника.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:звукоподражателен корен
Звукоподражателна дума (ономатопея), имитираща глух звук, издаван през носа при дишане или негодувание.
Употреба
Чести словосъчетания:
- сумтя недоволно
- сумтя под носа си