пръхтя
[prɐxˈtʲa]
пръхтя значение:
1. (за животни) Дишам силно и шумно, като изкарвам въздух през ноздрите (обикновено за кон).
2. (за хора) Издавам подобни звуци при смях, умора или яд; дишам тежко.
- Ударение
- пръхтя̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- пръх-тя
- Вид
- несвършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- II спрежение
Примери за използване на пръхтя
(за животни)
- Конят пръхтеше нетърпеливо на старта.
- В обора се чуваше как животните пръхтят.
(за хора)
- Той пръхтеше от усилие, докато качваше стълбите.
- Старецът пръхтеше недоволно под мустак.
Как се пише пръхтя
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:пърхати
Свързано с праславянския корен *pъrxъ, който е звукоподражателен (имитиращ издишване на въздух). Сродно с 'пърхам' и 'прах'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- пръхтя от смях
- кон пръхти
- пръхтя от яд