пуфтя
[pufˈtʲɤ]
пуфтя значение:
1. (пряко) Дишам тежко и шумно, издавайки звуци, подобни на 'пуф', обикновено поради умора, жега или затлъстяване.
2. (преносно) Изразявам недоволство или раздразнение чрез шумно издишане.
- Ударение
- пуфтя̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- пуф-тя
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Вид
- несвършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- изпуфтя
Примери за използване на пуфтя
(пряко)
- Дебелият човек пуфтеше, докато изкачваше стълбите.
- Влакът пуфтеше тежко по нагорнището.
(преносно)
- Той пуфтеше ядосано, докато чакаше на опашката.
Синоними на пуфтя
Как се пише пуфтя
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:пуф
Звукоподражателна дума (ономатопея), имитираща звука на издишане на въздух или пара ('пуф-паф').
Употреба
Чести словосъчетания:
- пуфтя от умора
- пуфтя от жега